Мръсни пари за чисти каузи Публикувано на: 2009-11-10

Години наред се оплакваме, че чуждестранните компании не искат да инвестират в България и затова сме зле. Хората ги било страх или не знам си какво.. Икономическата обстановка била неблагоприятна за инвестиции и така нататък.. А какво да кажем за българските инвеститори? Как да очакваме от чуждестранните инвеститори да слагат парите си у нас, при положение, че в нас самите ни е страх да слагаме парите си тук??

Не знам, ама на мене ми се струва, че това е малко абсурдно. И въпреки това е факт. Има толкова много пари в България, че ако верно вземем да ги инвестираме в смислени неща, държавицата ни ще цъфне и ще върже. Само си представете всички онези мултимилионни потоци от наркотици и проституция, които минават през България. Не знам какви са точно цифрите, но знам, че са огромни. И също така знам, че

ни една стотинка от всичките тези потоци не отива за образованието на децата ни, на обществото ни, на честния ни и градивен българкси бизнес.

Какво ли ще стане, ако хората с мръсните пари се усетят, че могат да използват милионите си, за да бъдат всъщност полезни на обществото, на държавата си, на децата си и на техните деца? Какво ли ще стане, ако на хората с мръсните пари им хрумне да престанат да разрушават обществото с дейностите си и се опитат да му бъдат полезни? Как ли ще изглежда България, ако изведнъж стане модерно да си полезен и обичан, вместо вреден и отричан?

На момчетата и момичетата с многото мръсни пари мога да им кажа само едно. Каквото било, било. Изкарал си много кинти от гадости, изкарал си. Парите не миришат. Още в Рим са го казали. И ако само се вгледаме в себе си и видим какво всъщност искаме от живота, колко ли по-добре ще живеем всички?

У нас, пък и по света, има една малко кофти мода. Не че е кофти сама по себе си, ама произвежда резултати, които на повечето от нас не се харесдват никак. Това е модата на притежанията. Модата на много-пари-на-всяка-цена. Няма значение какво правиш, важното е да пръскаш кеш и да се пъчиш с материални блага.

Няма значение кого си направил нещастен, важното е да караш Мерцедес.

Няма значение, че в дори в собствените си очи си вредител, важното е, че като отидеш в кръчмата, си поръчваш синьо Джони. Няма значение, че живееш в страх за живота си и за живота на семейството си, важното е, че се страхуваш в къща с джакузи..

Но, моля ви, не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че е лошо да разполагаш с финансови потоци. Напротив, прекрасно е! Но важното е друго. Важното е как! Чували сте този израз, нали. Важното е как разполагаш с тези потоци. Полезен ли си за себе си и за планетата, от която си част? Създаваш ли живот или разрушаваш живот? Правиш ли хората около теб щастливи или ги правиш нещастни? Помагаш ли на държавата си, на народа си и на вселената си или си мислиш, че си по-ербап от вечните принципи на сътрудничеството, добротата, любовта и хармонията?

Кое е по-важно според вас? Кое е по-важно за личното ни щастие и за това доколко уважаваме себе си като човек – да имаме много пари на всяка цена или да бъдем добри, позитивни и градивни на всяка цена? Да пием синьо Джони на всяка цена или да помагаме на хората на всяка цена? Това са двете крайности на една реалност, която всички ние познаваме прекрасно. Въпросът е в кой аспект на тази реалност избираме да съществуваме. Коя от къщите избираме да си купим – чистата или мръсната? И двете се продават. Как избираме да допринасяме за планетата си – с лошото в нас или с доброто в нас? Защото всеки от нас разполага и с двете.

Колко ли училища можем да построим с парите от корупция и рекет? Колко ли клиники можем да отворим с парите от наркотици? Колко ли мултимилионни проекти можем да стартираме с парите от проституция? Колко ли

хора ще излекуваме, деца ще обучим, сгради ще вдигнем

колко ли полезни за всички ни бизнеси ще създадем, колко си блага ще произведем за цялото ни общество..

Хората с мръсните пари не са лоши. Ни най-малко! Те просто не виждат как могат да използват предимствата си, за да бъдат полезни. Те просто не виждат как да помагат, вместо да пречат. Мислят си, че парите ще ги направят щастливи и ще им купят вътрешен мир и чувство на удовлетворение от себе си.

Има една много интересна статистика на американската банкова асоциация. Направили проучване сред хората със състояние над 38 милиона долара. Оказало се, че 75 процента от тях се чувстват финансово несигурни! Колко ли им трябват, за да се почувстват сигурни? 39? 40? Едва ли.. Парите няма да го случат за вас. Вие ще го случите за вас и то не като крадете от хората, унижавате ги или ги убивате. А като им помагате. Като се чувствате полезни, вместо вредни. Като се чувствате обичани, вместо мразени, добре дошли навсякъде, вместо преследвани навсякъде, приети, вместо отхвърлени. Да убиеш човек е все едно да убиеш себе си. Разликата е, че ако наистина се самоубиеш, ще го направиш само веднъж. Когато си решил да убиваш „другите”, готов си да отнемаш живота си многократно. Защото хората, това сме самите ние, но с друга история. Хората, това сме аз и ти.

Отношението ти към хората, това е оншението ти към самия теб.

Знаете ли кога хората с мръсните пари стават наистина лоши? Когато осъзнаят, че могат да бъдат полезни с това, което имат, но въпреки това не го правят. Тогава наистина не можем да им помогнем. Те избират да бъдат лоши. И щом така им харесва, така да бъде. Важното е да знаем, че винаги имаме избор. И никой не може да ни отнеме това право. Винаги, винаги, винаги имаме избор и няма сила на свегта, която да ни попречи да направим каквото искаме. Тъй че, ако искаш да правиш добро, няма кой да те спре. 

Има и още нещо много ключово. Какъв пример даваме на хората около нас, на обществото, на себе си и най-вече – на децата си, на малките хора, които се учат от нас как да живеят, как да успеят и как да бъдат щастливи и пълноценни в този объркан свят. Нека им даваме добър пример. Нека им показваме, че не е необходимо да живеят в страх и отрицание. Нека ги учим, че могат да постигнат всичко, без да губят човешкия си облик и без да вредят на останалите, а напротив – като им бъдат полезни и им помагат. Защото да помагаш на другите е все едно да помагаш на себе си. Да се отнасяш към другите с разбиране, доброта и откритост е все едно да приемаш и разбираш себе си.

Нека даваме на децата си уроци по щастлив живот и просперитет.

И нека преди всичко да им помагаме да се превърнат в добри човеци! Човеци, на които самите ние бихме се възхитили.

Ще завърша с един въпрос, който ще сложи огледалото пред очите ви и ще ви покаже кои сте всъщност и какво правите за света, в който живеете. Въпросът е следният. Възхищавате ли се от това, с което допринасяте за тази планета? Ако отговорът ви е отрицателен, значи има накъде да растете. Може би не в банковата си сметка. Може би в нещо друго, в нещо малко по-реално.

Светът е любов, приятели. Дори и най-голямата омраза се ражда в любов. Дори в най-мътната житейска яма има любов. Дори в най-болния престъпен мозък има любов. Дори в най-тежката депресия има любов. Понякога онова, което ни се струва, че липсва най-много, всъщност е там през цялото време и единственото, което ни е спирало да му се насладим е било собственото ни тесногръдие и его. Да, егото понякога помага, но само по себе си никога няма да ви направи щастливи. Щастието, вътрешният мир и спокойствие не идват от вън, от притежянията на егото. Щастието идва от вътре. От хармонията на душата. А душа, която крие любовта си, не може да бъде щастлива. Така работи този свят.

Димитър Божанов

Този постинг е като наръчник. Много ми харесва, да :)
И този въпрос "Възхищавате ли се от това, с което допринасяте за тази планета?" е който следва да попитаме всеки.